12 jun 2013, 14:48

Спомен

Poesía » De amor

1.8K 1 16

След теб остана тъжен спомен

за две души, събрани във една,

за устни, що слова проронват,

съдбовно слети във нощта.

Все още в мене тлее пламък

за две тела, възраждащи живот,

и за сърца, открили своя замък

на Любовта - Свещения кивот.

Жадувам всичко туй да върна,

но времето не чака ме, търчи.

Не ти, а спомен ме прегърна.

Безсилието? - Много ми горчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojenski (Иван Иванов)

Красиво!

2013-06-17T10:16:16+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Има път напред...
Поздрав за творбата!
И усмивка за теб!

2013-06-14T14:11:27+03:00
estrellaangel (Естрея Ангел)

Понякога, колкото и да не допускаме, че е възможно...след един "край" има многоточие.... Пожелавам и при Вас да е така, Петя.

2013-06-13T14:40:13+03:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Много благодаря! Да, много съм щастлива, че имах Божията благословия да изпитам това - две души и две тела да бъдат едно цяло! Ама сега...

2013-06-13T14:11:19+03:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

Благословена си... щом те е докоснала Любовта!!! Харесах!

2013-06-13T13:16:22+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0