Спомен
След теб остана тъжен спомен
за две души, събрани във една,
за устни, що слова проронват,
съдбовно слети във нощта.
Все още в мене тлее пламък
за две тела, възраждащи живот,
и за сърца, открили своя замък
на Любовта - Свещения кивот.
Жадувам всичко туй да върна,
но времето не чака ме, търчи.
Не ти, а спомен ме прегърна.
Безсилието? - Много ми горчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены
