След теб остана тъжен спомен
за две души, събрани във една,
за устни, що слова проронват,
съдбовно слети във нощта.
Все още в мене тлее пламък
за две тела, възраждащи живот,
и за сърца, открили своя замък
на Любовта - Свещения кивот.
Жадувам всичко туй да върна,
но времето не чака ме, търчи.
Не ти, а спомен ме прегърна.
Безсилието? - Много ми горчи.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
