27 mar 2008, 12:28

Спомен извън кръга...

  Poesía » Otra
973 0 27
 

 

Спомен извън кръга...

                      (на  Дамян Дамянов)

 

Не се оплака и не възропта

срещу онази - сляпата орисница,

която кръг край тебе очерта,

във него да живееш мислено.

За да се знае - кой и за какво

на този свят със белег е дошъл.

А всеки се нуждае от  любов,

дори да е с обвивка позакърпена.

Орисницата  може би не знаеше,

че белегът, превърнат във криле,

не ги признава тези граници,

създадени за хора със нозе.

Че любовта, във стих затворена,

от клетва брачна по-добре държи

и не умира от  умората

на делничните грижи и лъжи...

И споменът, от вятъра понесен

в несбъднат сън или наяве -

от болка - в стих и после -  в песен,

се помни повече и е по-траен

от показната слава  на онези,

които  на обвивката държат.

Преследвайки „великите" си цели,

те преживяват цял живот във кръг...

 

18.01.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...