Mar 27, 2008, 12:28 PM

Спомен извън кръга...

  Poetry » Other
965 0 27
 

 

Спомен извън кръга...

                      (на  Дамян Дамянов)

 

Не се оплака и не възропта

срещу онази - сляпата орисница,

която кръг край тебе очерта,

във него да живееш мислено.

За да се знае - кой и за какво

на този свят със белег е дошъл.

А всеки се нуждае от  любов,

дори да е с обвивка позакърпена.

Орисницата  може би не знаеше,

че белегът, превърнат във криле,

не ги признава тези граници,

създадени за хора със нозе.

Че любовта, във стих затворена,

от клетва брачна по-добре държи

и не умира от  умората

на делничните грижи и лъжи...

И споменът, от вятъра понесен

в несбъднат сън или наяве -

от болка - в стих и после -  в песен,

се помни повече и е по-траен

от показната слава  на онези,

които  на обвивката държат.

Преследвайки „великите" си цели,

те преживяват цял живот във кръг...

 

18.01.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...