27.03.2008 г., 12:28

Спомен извън кръга...

967 0 27
 

 

Спомен извън кръга...

                      (на  Дамян Дамянов)

 

Не се оплака и не възропта

срещу онази - сляпата орисница,

която кръг край тебе очерта,

във него да живееш мислено.

За да се знае - кой и за какво

на този свят със белег е дошъл.

А всеки се нуждае от  любов,

дори да е с обвивка позакърпена.

Орисницата  може би не знаеше,

че белегът, превърнат във криле,

не ги признава тези граници,

създадени за хора със нозе.

Че любовта, във стих затворена,

от клетва брачна по-добре държи

и не умира от  умората

на делничните грижи и лъжи...

И споменът, от вятъра понесен

в несбъднат сън или наяве -

от болка - в стих и после -  в песен,

се помни повече и е по-траен

от показната слава  на онези,

които  на обвивката държат.

Преследвайки „великите" си цели,

те преживяват цял живот във кръг...

 

18.01.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...