4 ene 2007, 12:55

Спомен нелеп

  Poesía
973 0 2

Какво да си мисля когато те виждам?
Че си поредния или че не мога без теб?
Ако знаеш как й завиждам,
за този неин страшен късмет.
Бих използвала безбройни молби.
Бих изплакала стотици сълзи,
ако знам, че ще стоплят твоя ден.
Някога ти ми даде обещание
и си мислех че е истина това.
Не го изпълни и ме обзе страдание,
почувствах се нищожна жена.
И отново будна чакам здрача,
притиснала снимка със теб.
Сълзите капят, но не мога да се наплача,
а как искам с тях да изтрия този спомен нелеп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...