4.01.2007 г., 12:55

Спомен нелеп

965 0 2

Какво да си мисля когато те виждам?
Че си поредния или че не мога без теб?
Ако знаеш как й завиждам,
за този неин страшен късмет.
Бих използвала безбройни молби.
Бих изплакала стотици сълзи,
ако знам, че ще стоплят твоя ден.
Някога ти ми даде обещание
и си мислех че е истина това.
Не го изпълни и ме обзе страдание,
почувствах се нищожна жена.
И отново будна чакам здрача,
притиснала снимка със теб.
Сълзите капят, но не мога да се наплача,
а как искам с тях да изтрия този спомен нелеп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...