Jan 4, 2007, 12:55 PM

Спомен нелеп

  Poetry
970 0 2

Какво да си мисля когато те виждам?
Че си поредния или че не мога без теб?
Ако знаеш как й завиждам,
за този неин страшен късмет.
Бих използвала безбройни молби.
Бих изплакала стотици сълзи,
ако знам, че ще стоплят твоя ден.
Някога ти ми даде обещание
и си мислех че е истина това.
Не го изпълни и ме обзе страдание,
почувствах се нищожна жена.
И отново будна чакам здрача,
притиснала снимка със теб.
Сълзите капят, но не мога да се наплача,
а как искам с тях да изтрия този спомен нелеп.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...