4 янв. 2007 г., 12:55

Спомен нелеп

977 0 2

Какво да си мисля когато те виждам?
Че си поредния или че не мога без теб?
Ако знаеш как й завиждам,
за този неин страшен късмет.
Бих използвала безбройни молби.
Бих изплакала стотици сълзи,
ако знам, че ще стоплят твоя ден.
Някога ти ми даде обещание
и си мислех че е истина това.
Не го изпълни и ме обзе страдание,
почувствах се нищожна жена.
И отново будна чакам здрача,
притиснала снимка със теб.
Сълзите капят, но не мога да се наплача,
а как искам с тях да изтрия този спомен нелеп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...