21 abr 2008, 8:50

Спомен от детството

  Poesía » Otra
1K 0 16
 

Спомен от детството

 

 

Нищо, че съм момиче -

носех пушка в ръка.

Играехме на "войници",

бях с обелени колена.

 

А вечер - пред огледалото

се правех на "дама" -

намятах синия шал, овехтелия,

обувах новите чехли на мама.

 

Сега я няма плитката развяна,

подстрижката е къса, строга.

Но усмивката - със същата премяна!

Върви със мен, помага ми да мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да знаеш,че носиш на детството скъпия спомен
    в не рицарски битки като щит
    е все едно да си непробиваем...
    Дори в късата строгост на
    днешния миг!
  • Много оригинален стих, прекрасен!!! Все такава усмихната бъди, Павли!!!
    С обич!!!
  • Чудесно настроение ми носиш, прегръщам те, мила Павли!
    (В сряда заповядай, ще четем стихове в Младежкия дом)
  • Нека тази усмивка е винаги с теб!Прегръдки,Павли!
  • Чисто, съкровено, незаманимо богатство са такива спомени!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...