Спомен от детството
Спомен от детството
Нищо, че съм момиче -
носех пушка в ръка.
Играехме на "войници",
бях с обелени колена.
А вечер - пред огледалото
се правех на "дама" -
намятах синия шал, овехтелия,
обувах новите чехли на мама.
Сега я няма плитката развяна,
подстрижката е къса, строга.
Но усмивката - със същата премяна!
Върви със мен, помага ми да мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
