21 апр. 2008 г., 08:50
Спомен от детството
Нищо, че съм момиче -
носех пушка в ръка.
Играехме на "войници",
бях с обелени колена.
А вечер - пред огледалото
се правех на "дама" -
намятах синия шал, овехтелия,
обувах новите чехли на мама.
Сега я няма плитката развяна,
подстрижката е къса, строга.
Но усмивката - със същата премяна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация