21 апр. 2008 г., 08:50

Спомен от детството

1K 0 16
 

Спомен от детството

 

 

Нищо, че съм момиче -

носех пушка в ръка.

Играехме на "войници",

бях с обелени колена.

 

А вечер - пред огледалото

се правех на "дама" -

намятах синия шал, овехтелия,

обувах новите чехли на мама.

 

Сега я няма плитката развяна,

подстрижката е къса, строга.

Но усмивката - със същата премяна!

Върви със мен, помага ми да мога.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да знаеш,че носиш на детството скъпия спомен
    в не рицарски битки като щит
    е все едно да си непробиваем...
    Дори в късата строгост на
    днешния миг!
  • Много оригинален стих, прекрасен!!! Все такава усмихната бъди, Павли!!!
    С обич!!!
  • Чудесно настроение ми носиш, прегръщам те, мила Павли!
    (В сряда заповядай, ще четем стихове в Младежкия дом)
  • Нека тази усмивка е винаги с теб!Прегръдки,Павли!
  • Чисто, съкровено, незаманимо богатство са такива спомени!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...