Спомен от детството
Нищо, че съм момиче -
носех пушка в ръка.
Играехме на "войници",
бях с обелени колена.
А вечер - пред огледалото
се правех на "дама" -
намятах синия шал, овехтелия,
обувах новите чехли на мама.
Сега я няма плитката развяна,
подстрижката е къса, строга.
Но усмивката - със същата премяна!
Върви със мен, помага ми да мога.
© Павлина Петрова Всички права запазени
в не рицарски битки като щит
е все едно да си непробиваем...
Дори в късата строгост на
днешния миг!