Спомен от детството

Poetry » Other

1K 0 16

Спомен от детството

Нищо, че съм момиче -

носех пушка в ръка.

Играехме на "войници",

бях с обелени колена.

А вечер - пред огледалото

се правех на "дама" -

намятах синия шал, овехтелия,

обувах новите чехли на мама.

Сега я няма плитката развяна,

подстрижката е къса, строга.

Но усмивката - със същата премяна!

Върви със мен, помага ми да мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Да знаеш,че носиш на детството скъпия спомен
в не рицарски битки като щит
е все едно да си непробиваем...
Дори в късата строгост на
днешния миг!

2009-02-28T09:09:19+02:00
Индиана (Криси)

Много оригинален стих, прекрасен!!! Все такава усмихната бъди, Павли!!!
С обич!!!

2008-05-05T13:06:55+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Чудесно настроение ми носиш, прегръщам те, мила Павли!
(В сряда заповядай, ще четем стихове в Младежкия дом)

2008-04-22T08:23:34+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Нека тази усмивка е винаги с теб!Прегръдки,Павли!

2008-04-22T07:58:58+03:00
edelvais (Анна Попова)

Чисто, съкровено, незаманимо богатство са такива спомени!

2008-04-21T23:23:19+03:00