Спомен от детството
Нищо, че съм момиче -
носех пушка в ръка.
Играехме на "войници",
бях с обелени колена.
А вечер - пред огледалото
се правех на "дама" -
намятах синия шал, овехтелия,
обувах новите чехли на мама.
Сега я няма плитката развяна,
подстрижката е къса, строга.
Но усмивката - със същата премяна! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up