Спомен отминал с дъх на горчиво

Poesía » Otra

1.1K 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,

отмаляват краката в мрежи несигурност.

Душата трепери, нестихващи думи

подреждат се в празни редици заучени.

Слънце опитва да стопли ръцете ми,

но самотни остават те, все тъй студени.

Недоживяно минало, тихо заспивам,

меки облаци дъжд от шепот разливат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Никак не е зле
Добре дошла и от мен.
Ще се отбивам.
Поздрав!

2011-10-08T14:47:29+03:00
hristin4e (Христина Гълъбова)

Запетаята наистина мисля, че трябва да я има, не бях забелязала - благодаря!

Много мерси за коментарите, зарадвахте ме!

2011-10-08T12:55:58+03:00
sisidara (Сиси)

Нежно,тъжно и чисто!

2011-10-08T06:58:57+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Здравей и добре дошла,
На втора строфа, втори ред би било удачно да се сложи запетая някъде, но ти сама реши дали да е преди "самотни", или след "те".

2011-10-07T19:27:20+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0