Спомен отминал с дъх на горчиво

Поезия » Друга

1.1K 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,

отмаляват краката в мрежи несигурност.

Душата трепери, нестихващи думи

подреждат се в празни редици заучени.

Слънце опитва да стопли ръцете ми,

но самотни остават те, все тъй студени.

Недоживяно минало, тихо заспивам,

меки облаци дъжд от шепот разливат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

djudjii (Жанет Велкова)

Никак не е зле
Добре дошла и от мен.
Ще се отбивам.
Поздрав!

2011-10-08T14:47:29+03:00
hristin4e (Христина Гълъбова)

Запетаята наистина мисля, че трябва да я има, не бях забелязала - благодаря!

Много мерси за коментарите, зарадвахте ме!

2011-10-08T12:55:58+03:00
sisidara (Сиси)

Нежно,тъжно и чисто!

2011-10-08T06:58:57+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Здравей и добре дошла,
На втора строфа, втори ред би било удачно да се сложи запетая някъде, но ти сама реши дали да е преди "самотни", или след "те".

2011-10-07T19:27:20+03:00