Спомен отминал с дъх на горчиво

Поэзия » Другая

1.1K 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,

отмаляват краката в мрежи несигурност.

Душата трепери, нестихващи думи

подреждат се в празни редици заучени.

Слънце опитва да стопли ръцете ми,

но самотни остават те, все тъй студени.

Недоживяно минало, тихо заспивам,

меки облаци дъжд от шепот разливат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

djudjii (Жанет Велкова)

Никак не е зле
Добре дошла и от мен.
Ще се отбивам.
Поздрав!

2011-10-08T14:47:29+03:00
hristin4e (Христина Гълъбова)

Запетаята наистина мисля, че трябва да я има, не бях забелязала - благодаря!

Много мерси за коментарите, зарадвахте ме!

2011-10-08T12:55:58+03:00
sisidara (Сиси)

Нежно,тъжно и чисто!

2011-10-08T06:58:57+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Здравей и добре дошла,
На втора строфа, втори ред би било удачно да се сложи запетая някъде, но ти сама реши дали да е преди "самотни", или след "те".

2011-10-07T19:27:20+03:00