Спомен отминал с дъх на горчиво

Poetry » Other

1.1K 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,

отмаляват краката в мрежи несигурност.

Душата трепери, нестихващи думи

подреждат се в празни редици заучени.

Слънце опитва да стопли ръцете ми,

но самотни остават те, все тъй студени.

Недоживяно минало, тихо заспивам,

меки облаци дъжд от шепот разливат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

Никак не е зле
Добре дошла и от мен.
Ще се отбивам.
Поздрав!

2011-10-08T14:47:29+03:00
hristin4e (Христина Гълъбова)

Запетаята наистина мисля, че трябва да я има, не бях забелязала - благодаря!

Много мерси за коментарите, зарадвахте ме!

2011-10-08T12:55:58+03:00
sisidara (Сиси)

Нежно,тъжно и чисто!

2011-10-08T06:58:57+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Здравей и добре дошла,
На втора строфа, втори ред би било удачно да се сложи запетая някъде, но ти сама реши дали да е преди "самотни", или след "те".

2011-10-07T19:27:20+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0