Спомен отминал с дъх на горчиво

Poetry » Other

1.1K 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,

отмаляват краката в мрежи несигурност.

Душата трепери, нестихващи думи

подреждат се в празни редици заучени.

Слънце опитва да стопли ръцете ми,

но самотни остават те, все тъй студени.

Недоживяно минало, тихо заспивам,

меки облаци дъжд от шепот разливат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

Никак не е зле
Добре дошла и от мен.
Ще се отбивам.
Поздрав!

2011-10-08T14:47:29+03:00
hristin4e (Христина Гълъбова)

Запетаята наистина мисля, че трябва да я има, не бях забелязала - благодаря!

Много мерси за коментарите, зарадвахте ме!

2011-10-08T12:55:58+03:00
sisidara (Сиси)

Нежно,тъжно и чисто!

2011-10-08T06:58:57+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Здравей и добре дошла,
На втора строфа, втори ред би било удачно да се сложи запетая някъде, но ти сама реши дали да е преди "самотни", или след "те".

2011-10-07T19:27:20+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0