Спомням си първите срещи... вечерни.
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача
от Щастие, Радост... усмихва се Тя.
И всичките чувства избухват във мен
щом Споменът носи ме всеки мой ден.
О! Спомням си всичко...
Очите ти топли...
Ръцете ти нежни, прегръдките стенещи... нашите Вопли...
Затварям си Спомена! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse