Спомен с Обичам те!
Спомням си първите срещи... вечерни.
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача
от Щастие, Радост... усмихва се Тя.
И всичките чувства избухват във мен
щом Споменът носи ме всеки мой ден.
О! Спомням си всичко...
Очите ти топли...
Ръцете ти нежни, прегръдките стенещи... нашите Вопли...
Затварям си Спомена!
Отварям очи!
Сърцето... Душата... дъх затаили...
Избухват във чувства щом видят те Мила!
Обичам те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mimo milov Все права защищены
