Спомен с Обичам те!
Спомням си първите срещи... вечерни.
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача
от Щастие, Радост... усмихва се Тя.
И всичките чувства избухват във мен
щом Споменът носи ме всеки мой ден.
О! Спомням си всичко...
Очите ти топли...
Ръцете ти нежни, прегръдките стенещи... нашите Вопли...
Затварям си Спомена!
Отварям очи!
Сърцето... Душата... дъх затаили...
Избухват във чувства щом видят те Мила!
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimo milov Всички права запазени
