30 dic 2009, 15:09  

Спомен в кората

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Зад старата пропукана къща, 

оттатък сухия кладенец,

растат две череши  и всяка, 

усукана, люспеста, 

сърдито прегръща сестра си.

 

Стволове едри, забити здраво в земята, 

по тях избили сякаш рубини – капки  смола.

 До боговете свои  от там качват се мравките,

по кората им слиза понякога и самата Луна.

 

 А всяка утрин между клоните сплетени 

слънцето спуска се с крилата на шепа врабци  

и узрели като устни на влюбена циганка, 

целува там – черешовите обици.

 

Ала  не вярвам да помнят черешите още

устните топли и зъбите бели  на едно десетгодишно момче, 

от тогава останали са по кората само  следите от ножа

и сълзите, попили в  името – Антим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВЕСЕЛИНА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...