30.12.2009 г., 15:09  

Спомен в кората

1.2K 0 0

Зад старата пропукана къща, 

оттатък сухия кладенец,

растат две череши  и всяка, 

усукана, люспеста, 

сърдито прегръща сестра си.

 

Стволове едри, забити здраво в земята, 

по тях избили сякаш рубини – капки  смола.

 До боговете свои  от там качват се мравките,

по кората им слиза понякога и самата Луна.

 

 А всяка утрин между клоните сплетени 

слънцето спуска се с крилата на шепа врабци  

и узрели като устни на влюбена циганка, 

целува там – черешовите обици.

 

Ала  не вярвам да помнят черешите още

устните топли и зъбите бели  на едно десетгодишно момче, 

от тогава останали са по кората само  следите от ножа

и сълзите, попили в  името – Антим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВЕСЕЛИНА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...