Зад старата пропукана къща,
оттатък сухия кладенец,
растат две череши и всяка,
усукана, люспеста,
сърдито прегръща сестра си.
Стволове едри, забити здраво в земята,
по тях избили сякаш рубини – капки смола.
До боговете свои от там качват се мравките,
по кората им слиза понякога и самата Луна.
А всяка утрин между клоните сплетени
слънцето спуска се с крилата на шепа врабци
и узрели като устни на влюбена циганка, ...