30 дек. 2009 г., 15:09  

Спомен в кората

1.2K 0 0

Зад старата пропукана къща, 

оттатък сухия кладенец,

растат две череши  и всяка, 

усукана, люспеста, 

сърдито прегръща сестра си.

 

Стволове едри, забити здраво в земята, 

по тях избили сякаш рубини – капки  смола.

 До боговете свои  от там качват се мравките,

по кората им слиза понякога и самата Луна.

 

 А всяка утрин между клоните сплетени 

слънцето спуска се с крилата на шепа врабци  

и узрели като устни на влюбена циганка, 

целува там – черешовите обици.

 

Ала  не вярвам да помнят черешите още

устните топли и зъбите бели  на едно десетгодишно момче, 

от тогава останали са по кората само  следите от ножа

и сълзите, попили в  името – Антим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВЕСЕЛИНА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...