Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
12 jul 2007, 11:46

Спомен за баба 

  Poesía
2087 0 17
По бялата тераса лятото
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.

На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.

Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива.

Смехът на баба гони лятото,
а то прескача през дувара
и носи поздрав от мушкатото
на мен и котката ми стара.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??