Спомен за баба
По бялата тераса лятото
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.
На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.
Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива.
Смехът на баба гони лятото,
а то прескача през дувара
и носи поздрав от мушкатото
на мен и котката ми стара.
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.
На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.
Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива.
Смехът на баба гони лятото,
а то прескача през дувара
и носи поздрав от мушкатото
на мен и котката ми стара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
