Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
12 июл. 2007 г., 11:46

Спомен за баба 

  Поэзия
2096 0 17
По бялата тераса лятото
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.

На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.

Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива.

Смехът на баба гони лятото,
а то прескача през дувара
и носи поздрав от мушкатото
на мен и котката ми стара.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??