12 июл. 2007 г., 11:46
Спомен за баба
По бялата тераса лятото
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.
На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.
Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива. ...
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.
На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.
Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентин Евстатиев Все права защищены
Предложения
-
-
Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
-
Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
-
Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
