Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
12.07.2007 г., 11:46 ч.

Спомен за баба 

  Поезия
1667 0 17
По бялата тераса лятото
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.

На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.

Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива.

Смехът на баба гони лятото,
а то прескача през дувара
и носи поздрав от мушкатото
на мен и котката ми стара.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??