Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Jul 12, 2007, 11:46 AM

Спомен за баба 

  Poetry
2085 0 17
По бялата тераса лятото
е наредило сто саксии,
а в тях е пламнало мушкатото
и въздухът плете магии.

На слънце баба е приседнала,
очите весели се смеят,
а сянката й е полегнала
и сред цветята се люлее.

Немирна мисъл гали устните
и те кокетно се присвиват.
Момински спомен пали чувствата
и старостта от свян се скрива.

Смехът на баба гони лятото,
а то прескача през дувара
и носи поздрав от мушкатото
на мен и котката ми стара.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??