2 may 2020, 17:28

Спомен за една самотна душа

1.2K 0 0

Близко беше,

възможно най.

Вярвах, че един ден можем

да се докоснем.

Истински.

 

Като човек с човек.

Интимно.

Но всъщност, не знаех

че хората, тъй бързо

се отделят.

Не просто от нас,

а от земния си път.

Най неочаквано.

 

Хората, сякаш знаят.

И първо се отделят,

отдръпват от света

сякаш знаят

и подписват тайно, 

договор с смърта.

 

Примирен сякаш беше,

спокоен отдалечен...

 

А около теб, 

всички със деца, 

нови поколения...

А твоята спътница избяга

неодавна

просто така...


Дали не повлия ти това,

и ти просто умря от самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Въображение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...