2 мая 2020 г., 17:28

Спомен за една самотна душа

1.2K 0 0

Близко беше,

възможно най.

Вярвах, че един ден можем

да се докоснем.

Истински.

 

Като човек с човек.

Интимно.

Но всъщност, не знаех

че хората, тъй бързо

се отделят.

Не просто от нас,

а от земния си път.

Най неочаквано.

 

Хората, сякаш знаят.

И първо се отделят,

отдръпват от света

сякаш знаят

и подписват тайно, 

договор с смърта.

 

Примирен сякаш беше,

спокоен отдалечен...

 

А около теб, 

всички със деца, 

нови поколения...

А твоята спътница избяга

неодавна

просто така...


Дали не повлия ти това,

и ти просто умря от самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Въображение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...