Спомен за една самотна душа
1.2K
0
0
Близко беше,
възможно най.
Вярвах, че един ден можем
да се докоснем.
Истински.
Като човек с човек.
Интимно.
Но всъщност, не знаех
че хората, тъй бързо
се отделят.
Не просто от нас,
а от земния си път.
Най неочаквано.
Хората, сякаш знаят.
И първо се отделят,
отдръпват от света
сякаш знаят
и подписват тайно,
договор с смърта.
Примирен сякаш беше,
спокоен отдалечен...
А около теб,
всички със деца,
нови поколения...
А твоята спътница избяга
неодавна
просто така...
Дали не повлия ти това,
и ти просто умря от самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Въображение Всички права запазени
