13 sept 2023, 6:32

Спомен за една съсипана идея

405 0 0

 

С П О М Е Н З А Е Д Н А С Ъ С И П А Н А И Д Е Я

 

Една съсипана идея в новата ни къща,

от която вече се отказваме,

но без нея мрака ни обгръща

и представа нямаме,какво да правим?

 

До тука мисля,че логичен съм,

че без нея хич не сме щастливи,

че по принуда още се обичаме,

поради липсата на Истински Алтернативи.

 

Детето чудо е откраднало

Енергията на една идея

и тя от раждането си пропаднала,

до днеска продължава,да живее...

 

Как е станало така,

че родени по едно и също време,

е вплела в нишка Мощната Съдба

кратко щастие,платено с купища проблеми?

 

Щастието кратко продължава,

светлината своя да разпръсква,

а проблемите ни принуждават,

изход някакъв да търсим...

 

Недовършеният реквием на Моцарт

продължава и днес,да разсъждава

за благословията на Господ

и за Смъртта,която всичко изравнява.

 

Академията Френска каза и отсече,

проектите за Перпетум-Мобиле

престават,да се приемат вече!

Невъзможността му е доказана!

 

Господи,Пресветлий,Милий Боже!

Тез Умници спряха Космоса,

без никак Съвестта да ги загложди,

мислейки,че по-мъдри са от Господа.

 

Моцарт от люлката си още

музиката с нотите подкара,

а Професорите с Мозъците Мощни

на Енергетиката ни съсипаха буквара.

 

А колко мъничко на времето е трябвало,

да се отвори Хоризонта,да се разшири,

на Кеплер и на Нютон да не се отнема хляба

и днескашните хора да не тънат до шията в беди.

 

По същите Космически Закони,

Които отдавна Академията отмени,

сателитът ни естествен и изкуствените ни летят си,

Гравитацията Земна гратис ги върти..

 

А на кота нула сме безсилни,

същата Енергия да оползотворим,

във варианти безбройно изобилни

Централи Мощни да строим.

 

10.09.2023г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....