13.09.2023 г., 6:32

Спомен за една съсипана идея

400 0 0

 

С П О М Е Н З А Е Д Н А С Ъ С И П А Н А И Д Е Я

 

Една съсипана идея в новата ни къща,

от която вече се отказваме,

но без нея мрака ни обгръща

и представа нямаме,какво да правим?

 

До тука мисля,че логичен съм,

че без нея хич не сме щастливи,

че по принуда още се обичаме,

поради липсата на Истински Алтернативи.

 

Детето чудо е откраднало

Енергията на една идея

и тя от раждането си пропаднала,

до днеска продължава,да живее...

 

Как е станало така,

че родени по едно и също време,

е вплела в нишка Мощната Съдба

кратко щастие,платено с купища проблеми?

 

Щастието кратко продължава,

светлината своя да разпръсква,

а проблемите ни принуждават,

изход някакъв да търсим...

 

Недовършеният реквием на Моцарт

продължава и днес,да разсъждава

за благословията на Господ

и за Смъртта,която всичко изравнява.

 

Академията Френска каза и отсече,

проектите за Перпетум-Мобиле

престават,да се приемат вече!

Невъзможността му е доказана!

 

Господи,Пресветлий,Милий Боже!

Тез Умници спряха Космоса,

без никак Съвестта да ги загложди,

мислейки,че по-мъдри са от Господа.

 

Моцарт от люлката си още

музиката с нотите подкара,

а Професорите с Мозъците Мощни

на Енергетиката ни съсипаха буквара.

 

А колко мъничко на времето е трябвало,

да се отвори Хоризонта,да се разшири,

на Кеплер и на Нютон да не се отнема хляба

и днескашните хора да не тънат до шията в беди.

 

По същите Космически Закони,

Които отдавна Академията отмени,

сателитът ни естествен и изкуствените ни летят си,

Гравитацията Земна гратис ги върти..

 

А на кота нула сме безсилни,

същата Енергия да оползотворим,

във варианти безбройно изобилни

Централи Мощни да строим.

 

10.09.2023г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...