Sep 13, 2023, 6:32 AM

Спомен за една съсипана идея

399 0 0

 

С П О М Е Н З А Е Д Н А С Ъ С И П А Н А И Д Е Я

 

Една съсипана идея в новата ни къща,

от която вече се отказваме,

но без нея мрака ни обгръща

и представа нямаме,какво да правим?

 

До тука мисля,че логичен съм,

че без нея хич не сме щастливи,

че по принуда още се обичаме,

поради липсата на Истински Алтернативи.

 

Детето чудо е откраднало

Енергията на една идея

и тя от раждането си пропаднала,

до днеска продължава,да живее...

 

Как е станало така,

че родени по едно и също време,

е вплела в нишка Мощната Съдба

кратко щастие,платено с купища проблеми?

 

Щастието кратко продължава,

светлината своя да разпръсква,

а проблемите ни принуждават,

изход някакъв да търсим...

 

Недовършеният реквием на Моцарт

продължава и днес,да разсъждава

за благословията на Господ

и за Смъртта,която всичко изравнява.

 

Академията Френска каза и отсече,

проектите за Перпетум-Мобиле

престават,да се приемат вече!

Невъзможността му е доказана!

 

Господи,Пресветлий,Милий Боже!

Тез Умници спряха Космоса,

без никак Съвестта да ги загложди,

мислейки,че по-мъдри са от Господа.

 

Моцарт от люлката си още

музиката с нотите подкара,

а Професорите с Мозъците Мощни

на Енергетиката ни съсипаха буквара.

 

А колко мъничко на времето е трябвало,

да се отвори Хоризонта,да се разшири,

на Кеплер и на Нютон да не се отнема хляба

и днескашните хора да не тънат до шията в беди.

 

По същите Космически Закони,

Които отдавна Академията отмени,

сателитът ни естествен и изкуствените ни летят си,

Гравитацията Земна гратис ги върти..

 

А на кота нула сме безсилни,

същата Енергия да оползотворим,

във варианти безбройно изобилни

Централи Мощни да строим.

 

10.09.2023г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...