Спомен за едни очи
СПОМЕН ЗА ЕДНИ ОЧИ
Отново този залез зад морето
напомня ми за твоите небесни очи
Колко болка таи се в сърцето,
колко много изхабени сълзи.
Душата студена е, нощна пустиня.
Като камък тежи и в мен любовта.
Изморих се! Изморих се да викам след тебе,
давеща се в своята мечта.
Не търси искрицата пламък във мене.
Тя отиде си с теб - било е съдба.
Любовта тъй скъпа от мене да вземе
единствената в мрака светлинка.
Но ти гори, сърце, ако още имаш сили
и в тази болка пак живей, пламти!
Аз вече нямам нищо, мили,
само спомена за сините очи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
