Спомен за едни очи
СПОМЕН ЗА ЕДНИ ОЧИ
Отново този залез зад морето
напомня ми за твоите небесни очи
Колко болка таи се в сърцето,
колко много изхабени сълзи.
Душата студена е, нощна пустиня.
Като камък тежи и в мен любовта.
Изморих се! Изморих се да викам след тебе,
давеща се в своята мечта.
Не търси искрицата пламък във мене.
Тя отиде си с теб - било е съдба.
Любовта тъй скъпа от мене да вземе
единствената в мрака светлинка.
Но ти гори, сърце, ако още имаш сили
и в тази болка пак живей, пламти!
Аз вече нямам нищо, мили,
само спомена за сините очи...
© Симс All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Спомените са най-болезненото нещо, което остава в сърцето. Но винаги е по-добре да ги имаме и да ги пазим възможно най-дълго, защото понякога са единственото,което ни остава.А с този стих,споменът определено ще бъде вечен...Поздрав!
-
Само спомена... спомените винаги живеят с нас,понякога от тях боли,но по добре с тях,отколкото без.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
