Спомен за едни очи
СПОМЕН ЗА ЕДНИ ОЧИ
Отново този залез зад морето
напомня ми за твоите небесни очи
Колко болка таи се в сърцето,
колко много изхабени сълзи.
Душата студена е, нощна пустиня.
Като камък тежи и в мен любовта.
Изморих се! Изморих се да викам след тебе,
давеща се в своята мечта.
Не търси искрицата пламък във мене.
Тя отиде си с теб - било е съдба.
Любовта тъй скъпа от мене да вземе
единствената в мрака светлинка.
Но ти гори, сърце, ако още имаш сили
и в тази болка пак живей, пламти!
Аз вече нямам нищо, мили,
само спомена за сините очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симс Всички права запазени
