Спомен за Георги Братанов

9 feb 2011, 7:16

Poesía

782 0 2

Не му помогнала добрата медицина

Изгубени останаха цветята

Космически пространства със цинизъм

Загърбил всеки ден и самотата

За някого запалва свещ във храма

на овехтелите илюзии

Но Господ чул това послание

му подарява нова риза

Невинно смело зад очите

Подреждаше човешката си същност

И някак си молитвено разчиташе

Че от доброто няма връщане

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.