Не му помогнала добрата медицина
Изгубени останаха цветята
Космически пространства със цинизъм
Загърбил всеки ден и самотата
За някого запалва свещ във храма
на овехтелите илюзии
Но Господ чул това послание
му подарява нова риза
Невинно смело зад очите
Подреждаше човешката си същност
И някак си молитвено разчиташе
Че от доброто няма връщане
© Дух на лютеницата All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
