Feb 9, 2011, 7:16 AM

Спомен за Георги Братанов 

  Poetry
781 0 2

 

 

Не му помогнала добрата медицина

Изгубени останаха цветята

Космически пространства със цинизъм

Загърбил всеки ден и самотата

 

За някого запалва свещ във храма

на овехтелите илюзии

Но Господ чул това послание

му подарява нова риза

 

Невинно смело зад очите

Подреждаше човешката си същност

И някак си молитвено разчиташе

Че от доброто няма връщане

 

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??