Спомен за Георги Братанов

9.02.2011 г., 7:16 ч.

Поезия

765 0 2

Не му помогнала добрата медицина

Изгубени останаха цветята

Космически пространства със цинизъм

Загърбил всеки ден и самотата

За някого запалва свещ във храма

на овехтелите илюзии

Но Господ чул това послание

му подарява нова риза

Невинно смело зад очите

Подреждаше човешката си същност

И някак си молитвено разчиташе

Че от доброто няма връщане

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.