Спомен за Георги Братанов
Не му помогнала добрата медицина
Изгубени останаха цветята
Космически пространства със цинизъм
Загърбил всеки ден и самотата
За някого запалва свещ във храма
на овехтелите илюзии
Но Господ чул това послание
му подарява нова риза
Невинно смело зад очите
Подреждаше човешката си същност
И някак си молитвено разчиташе
Че от доброто няма връщане
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дух на лютеницата Всички права запазени
