Спомен за лятото

Слънцето през зимата не топли,

свети, но като прегръдка не е меко,

мъждука колкото да се покаже,

но не смята да остане по за дълго.

Къде е лятото с лъчите си,

да разпенва морето в косите ми,

да залязва в очите ти кафяви

и да ме приспива морна на гърдите ти.

Къде са безкрайните ни мигове на плажа, когато звездите се надбягваха в небето

и до последен дъх не заспивахме, за да ги гледаме.

Щом вълните почнеха да се разбиват в скали разсънени,

притихвахме и ние със звездите.-

До следващото лято - под звездите.