20 янв. 2018 г., 20:17  

Спомен за лятото

735 1 0

Слънцето през зимата не топли,

свети, но като прегръдка не е меко,

мъждука колкото да се покаже,

но не смята да остане по за дълго.

 

Къде е лятото с лъчите си,

да разпенва морето в косите ми,

да залязва в очите ти кафяви

и да ме приспива морна на гърдите ти.

 

Къде са безкрайните ни мигове на плажа, когато звездите се надбягваха в небето

и до последен дъх не заспивахме, за да ги гледаме.

 

Щом вълните почнеха да се разбиват в скали разсънени,

притихвахме и ние със звездите.-

До следващото лято - под звездите. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...