Слънцето през зимата не топли,
свети, но като прегръдка не е меко,
мъждука колкото да се покаже,
но не смята да остане по за дълго.
Къде е лятото с лъчите си,
да разпенва морето в косите ми,
да залязва в очите ти кафяви
и да ме приспива морна на гърдите ти.
Къде са безкрайните ни мигове на плажа, когато звездите се надбягваха в небето
и до последен дъх не заспивахме, за да ги гледаме.
Щом вълните почнеха да се разбиват в скали разсънени,
притихвахме и ние със звездите.- ...