5 abr 2009, 13:58

Спомен за лятото

916 0 15

 

Ето го лятото! Мравка го носи.
Лъха го вятърът - жадно и босо.
Жълто по нивите, синьо небето.
Жълто, зелено, и синьо, и светло.

Ето го слънцето! Слиза в реката.
Кротнал се в ниското знойният вятър.
Бърка на нивите в пъстрите пазви -
няма да кажа, какво си приказват!

Лято.
В полята бавно се мръква.
Звуци и сенки потайни прииждат.
Прибулват контурите, мислите, мъката…

Пътят до селото още се вижда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ееее... нямам думи!! Възхита!
  • топло и светло ми стана...светъл стих...
    Райсън...!
  • Жълто, зелено, и синьо, и светло.
    ***
    Радвам се, че прочетох...
    Слънце си!
  • Хехе... Много се израдвах на този ти стих!
    От приказка на приказка, почти дойде лятото
  • Благодаря!
    Баба Мравка да донесе лято на всички.
    А вятърът да си каже, каквото има да казва, преди да се е мръкнало)))

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...