5.04.2009 г., 13:58

Спомен за лятото

912 0 15

 

Ето го лятото! Мравка го носи.
Лъха го вятърът - жадно и босо.
Жълто по нивите, синьо небето.
Жълто, зелено, и синьо, и светло.

Ето го слънцето! Слиза в реката.
Кротнал се в ниското знойният вятър.
Бърка на нивите в пъстрите пазви -
няма да кажа, какво си приказват!

Лято.
В полята бавно се мръква.
Звуци и сенки потайни прииждат.
Прибулват контурите, мислите, мъката…

Пътят до селото още се вижда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее... нямам думи!! Възхита!
  • топло и светло ми стана...светъл стих...
    Райсън...!
  • Жълто, зелено, и синьо, и светло.
    ***
    Радвам се, че прочетох...
    Слънце си!
  • Хехе... Много се израдвах на този ти стих!
    От приказка на приказка, почти дойде лятото
  • Благодаря!
    Баба Мравка да донесе лято на всички.
    А вятърът да си каже, каквото има да казва, преди да се е мръкнало)))

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...