5.04.2009 г., 13:58

Спомен за лятото

918 0 15

 

Ето го лятото! Мравка го носи.
Лъха го вятърът - жадно и босо.
Жълто по нивите, синьо небето.
Жълто, зелено, и синьо, и светло.

Ето го слънцето! Слиза в реката.
Кротнал се в ниското знойният вятър.
Бърка на нивите в пъстрите пазви -
няма да кажа, какво си приказват!

Лято.
В полята бавно се мръква.
Звуци и сенки потайни прииждат.
Прибулват контурите, мислите, мъката…

Пътят до селото още се вижда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее... нямам думи!! Възхита!
  • топло и светло ми стана...светъл стих...
    Райсън...!
  • Жълто, зелено, и синьо, и светло.
    ***
    Радвам се, че прочетох...
    Слънце си!
  • Хехе... Много се израдвах на този ти стих!
    От приказка на приказка, почти дойде лятото
  • Благодаря!
    Баба Мравка да донесе лято на всички.
    А вятърът да си каже, каквото има да казва, преди да се е мръкнало)))

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...