Спомен за лятото
Ето го лятото! Мравка го носи.
Лъха го вятърът - жадно и босо.
Жълто по нивите, синьо небето.
Жълто, зелено, и синьо, и светло.
Ето го слънцето! Слиза в реката.
Кротнал се в ниското знойният вятър.
Бърка на нивите в пъстрите пазви -
няма да кажа, какво си приказват!
Лято.
В полята бавно се мръква.
Звуци и сенки потайни прииждат.
Прибулват контурите, мислите, мъката…
Пътят до селото още се вижда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
