Apr 5, 2009, 1:58 PM

Спомен за лятото

914 0 15

 

Ето го лятото! Мравка го носи.
Лъха го вятърът - жадно и босо.
Жълто по нивите, синьо небето.
Жълто, зелено, и синьо, и светло.

Ето го слънцето! Слиза в реката.
Кротнал се в ниското знойният вятър.
Бърка на нивите в пъстрите пазви -
няма да кажа, какво си приказват!

Лято.
В полята бавно се мръква.
Звуци и сенки потайни прииждат.
Прибулват контурите, мислите, мъката…

Пътят до селото още се вижда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ееее... нямам думи!! Възхита!
  • топло и светло ми стана...светъл стих...
    Райсън...!
  • Жълто, зелено, и синьо, и светло.
    ***
    Радвам се, че прочетох...
    Слънце си!
  • Хехе... Много се израдвах на този ти стих!
    От приказка на приказка, почти дойде лятото
  • Благодаря!
    Баба Мравка да донесе лято на всички.
    А вятърът да си каже, каквото има да казва, преди да се е мръкнало)))

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...