Валери_Станков (Валери Станков)
1422 948
1 ago 2023, 11:21

Спомен за родната казарма 

  Poesía
265 4 10

СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА

 

Когато бях във родната казарма –

войниче с манлихера на гърди,

изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,

но не и таз, която ме роди.

 

Тя пееше! Тя викаше: – Момчета,

след две години чакам ви – мъже! –

и две години лъсках аз лафета,

снарядите – яйца на Фаберже.

 

С дебела мас кубинките си мажех.

Партенките си в изворите прах.

А късите писма от мойто гадже

все повече отварях ги със страх.

 

Тя пишеше: – Прощавай, мило мое

момче, но аз омъжих се за друг!

И виех аз – див вятър през усое,

и плачех – върху баките със лук.

 

Търчах върху плешивите баири

и пеех: – Горда, стара планина! –

и две лета, тръбата щом засвири,

светът не бе любов! – а бе война.

 

И – неведнъж живота си препсувал,

търкалях се във преспи, кал и дъжд.

И аз крещях безпаметното: – У̀во! –

поне ме уволниха като мъж.

 

И този спомен – зрителна измама! –

го мятам на простирното въже.

България днес армия си няма,

но – май, че няма вече и мъже.

 

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поезия, която, докато разказва, храни, обича и възпитава.
  • Уникално! Който има талант, ум и сърце - си ги има. Веднага прибавям в любими. Хубаво е всеки мъж да го прочете.
  • Извини ме за голямата грешка, Валери, но така става в бързината когато се звъни на вратата!
  • Бил е длъжен да го направи, безжичен. Там и това спада към задълженията на началниците.
  • Браво! Колко точно!
    А щом стана дума за Япония - друг, невероятен свят! Не само киселото мляко. Преди години бях там служебно. Дребно инженерче. Почете ни Генералният директор на огромна фирма - ветеран от войната. На моето недоумение, за което му казах, че такъв голям шеф ни почита, при положение, че правим сделка за малко пари, той отвърна само: "Вие сте наши съюзници"- от Втората световна война! И толкова - те никога не забравят! Та това за бългаските военни мъже! Валери пак е улучил много точно!
  • Аз не съм Юри, г-н Яндов. Казвам се Валери Станков.
  • Дискотеките мъже не раждат! Поздрав за написаното, Юри!
  • Голямо нямане се е заимало...
    Но натам май са нещата.
    Поздравявам те.
  • В стиховете ти е отразена цяла една епоха! Ще напомнят на бъдните поколения, че някога България е била сила, чиято слава е стигала чак до Япония със славата на киселото мляко! и... Може би Европа си спомня за розовото масло от Розовата долина в България!...
  • Страхотно стихотворение, Валюше, , неповторим си.
Propuestas
: ??:??