25 feb 2009, 0:06

Спомен за среща

1.3K 0 21
В една подобна тиха снежна утрин
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.

А аз стоях погубващо наблизо...
Видях как леко трепна ти ръката,
как пламъчето пръстите ти близва,
на болката гримасата позната.

Косата ти, на ледени иглички,
с ням полъх край лицето ми премина.
Сърцето ми към твоето политна,
но го застигна ледена лавина,

извираща от погледа враждебен,
смразяващ повече от ветровете.
Ръцете ми се втурнаха след тебе...

Но вече ни деляха километри
от болка, незарасваща с години...

Цигарата в ръката ти угасна.
С усмивка крива ти през мен премина.

И аз си тръгнах. Но... затънах в пряспа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....